История на читалището

Народно читалище „Селска пробуда 1927“ – с. Варвара е основано през 1927 година и вече близо век е пазител на българските традиции, култура и духовност. През годините читалището се утвърждава като важен културен и обществен център за жителите на село Варвара и района.

Главен инициатор за създаването на читалището е Димитър Георгиев Балабанов, заедно с местните будни жители Иван Танев Хрисчев, Атанас Кръстев Джеков, Иван Дамянов, Иван Ангелов Бонев, Тодор Георгиев Митков и учителите по това време в селото – Марин Лазаров и Антон Николов. Обединени от желанието да развиват културния и просветен живот в селото, те поставят началото на читалищното дело във Варвара.

Още след създаването на читалището се сформира театрална група, а първите представления се провеждат в домовете на местни жители, селската кръчма и училището. В онези години сцената се изграждала от дъски на волски каруци, а за завеси служели ръчно тъкани черги и пътеки – символ на ентусиазма и любовта към българската култура.

Димитър Балабанов предлага читалището да носи името „Селска пробуда“ – име, което според него ще вдъхва добро настроение и стремеж към знание и духовност сред жителите на селото. За първи председател на читалището е избран учителят Марин Лазаров от село Лесичери, Великотърновско.

През 1945 година е изградена първата читалищна сграда с театрален салон и подвижно кино, а през 1959 година започва строежът на нов Културен дом, който официално е открит през 1964 година. В него намира място и библиотеката на читалището, която функционира активно и до днес.

През същата година се създават Женската и Мъжката фолклорни групи, които се превръщат в едни от основните пазители на местния фолклор, традиции и обичаи. В репертоара им присъстват тракийски, родопски, македонски и местни автентични песни, като до днес са съхранени и записани над 190 народни песни.

През годините самодейните състави към читалището участват в множество местни, регионални, национални и международни фестивали и събори, откъдето печелят редица награди, грамоти и отличия.

Неделима част от дейността на читалището е и кукерската група „Дервиши Варвара“, която съхранява и пресъздава традиционните кукерски игри и обичаи. Групата участва в множество национални и международни фестивали и се превръща в символ на местната културна идентичност.

През 2015 година към читалището е създаден и танцов състав в различни възрастови групи – деца, младежи и възрастни, който допринася за развитието и популяризирането на българските народни танци.

Днес НЧ „Селска пробуда 1927“ продължава активно да развива своята културно-просветна дейност чрез организиране на фестивали, концерти, творчески работилници, библиотечни инициативи и участия в културни форуми в страната и чужбина.

Читалището остава жив духовен център, който пази българските корени, традиции и фолклор, обединява поколенията и предава културното наследство на бъдещите поколения.

„Там, където традицията е жива, коренът не съхне!“